На воден стрес в Европа са подложени 30% от населението и 20% от територията. В световен мащаб нарастващият недостиг на воден ресурс, поради климатичните промени и разхищението на вода, заплашва да принуди над 1 млрд. души да мигрират. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, откривайки конференцията на високо равнище „Интелигентно потребление на водни ресурси и Синя дипломация“. Една от функциите на водните ресурси е задоволяването потребностите на домакинствата, но изключително важно е значението им за индустрията, енергетиката и селското стопанство, подчерта той. 

„Постигането на устойчиво и ефективно управление на водите, наред с намаляването на засушаването и недостига на вода, е възможно само с прилагането на интегриран подход, съобразен с новата климатична реалност на европейско и световно ниво. Този подход трябва да бъде съобразен с националните специфики на всяка държава“, това заяви заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева. По думите ѝ България полага усилия да отрази въздействието на измененията на климата и да предвиди мерки за адаптация и смекчаване в интелигентното управление на водите на национално ниво, включително управление на комплексите от значими язовири, планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнение и др. 

Ключово за постигане на целите е осигуряване на адекватно финансиране на водния сектор не само за укрепване на усилията за постигане на устойчивост на водите, но и за гарантиране на прилагането на съществуващото и предстоящото да бъде прието сериозно европейско законодателство, включително директивата за питейни води, директивата за пречистване на отпадъчните води и директивата за приоритетните вещества, обясни Колева. 

За президента на КНСБ Пламен Димитров достъпът до качествена питейна вода и канализация е всеобщо право. Публичните институции и всички заинтересовани страни са длъжни да осигуряват това право. „България е една от държавите, които имат сериозни водни ресурси, но в същото време загубите в мрежите са много големи“, коментира още той и добави, че са нужни повече инвестиции. 
 
„Все повече осъзнаваме цената на водата в световен план. Но все още държавите не полагат достатъчно усилия да работят за по-ефективно използване на водата. С предложения от нас Син пакт искаме и очакваме от ЕК да направи водата независим стратегически приоритет за Европа“, каза Пиетро Франческо де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени на ЕИСК. 

Tvboutique. bg 
Мини съдомиялна в три цвята специално за твоя дом 
60% от водата не достига до потребителите 

Той представи и визията на ЕИСК по отношение на Синята сделка, в която се описани 15 ръководни принципа, които трябва да се реализират чрез 21 мерки. Сред тях са събиране на надеждни данни за актуалното състояние и тенденции на равнище ЕС по отношение на водоснабдяване и достъп до вода, задълбочени оценки на водната инфраструктура и водните ресурси на всяка държава, въвеждане на стимули за преход към кръгова водна икономика, въвеждане на критерии във всички фондове на ЕС за устойчиво използване на вода и др. 

Според изпълнителния директор на Water Europe Дърк Крол трябва да се работи основно в три насоки, а именно: единно законодателство и политики по отношение на водата, обективно определяне на цената на водния ресурс и осъзнаването на факта, че светът е изправен пред водна криза. 
 
„Пет от десетте най-големи риска в световен мащаб са свързани с водата. Необходимо е трансгранично управление на водите. В света има над 200 споделени водосборни басейна, 150 от тях са в Европа, а 5 - в България. Нужна ни е добра обща регулаторна рамка, но трябва да се работи и по национални политики по управление на водата“, заяви Филип Бийтълстоун, директор „Сътрудничество и дипломация по водите“ на Международния институт по водите в Стокхолм. Той допълни, че предизвикателствата са свързани основно с изпълнението на тези политики и отчетността им.